Адрес: София 1000, жк. Младост 2, ул. Св. Киприян 10
Телефони: 02/974 60 10, 0896 67 48 06
DSC02610
  • 350гр. 4,79лв.

       Най-голямото откритие на шопите е – Шопската салата.Това е едно от най-древните и важни творения в човешката история, може би след огъня, макар да не се споменава от историците, има сведения, че тази салата е спомогнала да се изобрити колелото. Тази уникална салата е от фундаметално значение за развитието на човешката цивилизация. Със сигурност вследстевие на шопската салата възниква и сухата дестилация, защото за всяко добро мезе трябва добра ракия. Ние не можем да си представим светът без –Шопската салата, без нея хората все още може би ще си живееха по дърветата и щяха да разсъждават като неандерталци. Тази салата и нейните следствия преобръщат хода на човешкото мислене. Какво би представлявал човек без – шопската салата. Това изкусно,пленително съчетание на вкусове…………….

          Еееехххххххххххх………………

          Колко хубаво би било м…да има поне една частица истина от тези думи……….., но не…..  Време е да се преземим….

         


„Изобретяването на традиция“, по термина на английския историк Ерик Хобсбаум, е вид заразно заболяване на обществото. То е широко разпространено на Балканите. От съчиняването на „предисторическия фолклорен епос“ „Веда Словена“ до обявяването на Александър Македонски за праотец на македонците, полуостровът вече век и половина трескаво произвежда мистификации.

Те са десетки, но най-сполучливата сред тях може би е шопската салата. Днес превърнала се във вездесъщ кулинарен символ, тя има забележително кратка история, и е класически пример как се измисля „традиционна национална кухня“.

Салатата, създадена като вид ястие в Италия през XV век и от тогава разпространяваща се по трапезите на аристократичното съсловие в Европа, остава непозната в България чак до края на XIX в. Дори в първата готварска книга на български език на П. Р. Славейков от 1870 г. рубриката „салати“ отсъства изцяло. Нещо повече, думата дори не се споменава в класическите текстове на Раковски, Каравелов, Ботев и Вазов, в които се говори за пиене на ракия и за мезета.

За първи път тя се появява някъде в началото на 20 век, в една от първите издавани в България готварски книги. В нея намираме дял, посветен на салатите, но шопската не само отсъства, а и няма нито една салата с червени домати. Напълно обясним факт: приблизително до Първата световна война българите не ги използват. Те все още не отглеждат и слънчогледи, и съответно не произвеждат и не употребяват олио. Витаминните свойства на зеленчуците са напълно непознати, и на тях се гледа като на излишна добавка и лукс.

Модата на салатите идва като резултат от влиянието на съвременната европейска кухня. Масовото ядене на домати започва едва през 30-те години на 20 век. По това време започват да се внасят и нови европейски сортове обли домати, които на българска почва растат с много добър вкус. Но те така и не влизат в салатите, а, подобно на италианската традиционна кухня, се използват предимно като подправка и под формата на пюре – обелени, с изчистени семки, и запържени.

Дебютът на понятието „шопска салата“ е в готварската книга на А. Кръстева от 1940 г. То обаче е съпроводено от пояснението „лютеница“, и, действително, рецептата му няма нищо общо със салата, а е за лютеница.

Някаква доближаваща се до днешната шопска салата идея започва да се очертава едва в средата на 1950-те. Печени, обелени и нарязани на дребно чушки, червени домати и една краставичка на дребни кубчета, малка печена, белена, изчистена и нарязана люта чушка, нарязан на тънки филийки и леко смачкан лук, магданоз, олио и оцет. Няма и помен от знаковото днес поръсване на салатата със сирене. В някои варианти от този период в приготвянето на все още некодифицираната и лишена от настъргано сирене „шопска салата“ се срещат не печени, а сурови чушки, а нарязаните на дребно опечени люти са „по желание“. Срещат се дори и варианти на салатата с репички.

Едва в средата на 60-те години шопската салата започва да се поръсва с „настъргано на ситно ренде сирене„. Тази добавка се оказва най-важната стъпка в създаването на шопската салата. Засипвайки нарязаните зеленчуци, тя постепенно и заличава различията между техните вариации, и прави комбинацията от иначе типични за гръцката салата зеленчуци по-омекотена и разпознаваема. Така считаната днес за старинна българска шопска салата започва да добива установения си, днешен вид. Това става едва към втората половина на 1970-те, няколко години след основаването на една от модерните поп-икони, Starbucks, чието първо кафене е открито през 1971 г. в Сиатъл.

Точно в този период и салатата, със своите леки вариации, започва масово да навлиза в менютата на „показните“ и „първокласни“ ресторанти на предприятие „Балкантурист“, а след това и извън него. Към салатата се проявява интерес и тя започва да добива статут на „типична българска салата„.

Така в менюто на столичния ресторант „София“ в началото на 70-те години чуждестранните гости и туристи четат: салата „София“, салата „Гастроном“, „доматена“, „салата от краставици“ и … „шопска салата“, като срещу последната стои категоричното пояснение – TYPISCHBULGARISCHERSALAT.

Виждайки салатата по ресторантите, в началото българите си мислят, че тя е характерна за Шопско, което мнозина от тях не познават от детинство. Онези пък, които са от там, лесно предполагат, че тази вкусна салата е била някак временно „позабравена“ – идея, която бързо се подхваща и разяснява от публикуваните през следващите години готварски книги.

В основополагащата книга с „българска национална кухня“ от 1978 г. рецептата за шопска салата е поместена сред невиждано преди многообразие от измислени набързо други салати с регионални наименования.

В преработеното издание на книгата от 1983 г. вече срещаме шопската салата представена като „записана в село Бусманци, Софийско“ – метаморфоза, която очевидно е настъпила в стремежа на салатата да се придаде автентичност и тя да бъде свързвана с шопите, а не с готвачите на „Балкантурист“.

След 1989 г. шопската салата вече е символ на българската национална кухня. Заедно с емигрантите тя също започва да пътува, най-вече в ролята си на „народна“ и „българска“.

Защо тя се налага като кулинарна емблема повече от ястия като кебапчета, кюфтета, гювеч, чомлек, капама? Вероятно защото, за разлика от почти всичко друго традиционно в българската кухня, тя не се свързва с „османския кулинарен басейн“ и носи идеята за стремеж към модерност, който много често е съчетан и с усилия да се избяга от османската традиция. Нещо повече, шопската салата се вписва напълно и в модата на средиземноморската диета. Знак за това са прибавяните понякога маслина.

И ако изследването на историята на шопската салата – появата на първите й варианти, преображенията й, кръщаването й – развенчават всяка илюзия за древност и дълбоки традиции, все пак, по начина, по който тя е измислена, тя остава „национална“, в известен смисъл – фолклорна.

Продуктът „шопска салата“ няма конкретен автор. Онзи, който е решил да я нарече „шопска“ в средата на 50-те, не е същият, който се е досетил десетина години по-късно да я поръси със съдбоносното настъргано бяло сирене. Тя е продукт на колективни усилия – на „Балкантурист“, на автори на готварски книги, на история и случайности. Може да е на възрастта на Starbucks, но поне е сигурно, че е измислена и създадена в границите на България. Защото за колко други от традиционните ни ястия можем да кажем същото.

Това което предлагаме ние в механата е разпространения и общо приет вариант във всички ресторанти в България и това е хубаво, защото поне една салата в българската национална кухня е по утвърден стандарт: домати (нарязани на кубчета); краставици (нарязани на кубчета); лук (ние слагаме червен); прясна чушка ( нарязана на ситно); отгоре стържим сиренето на ситното ренде, маслинка, малко магданоз и салатата е готова. На вън клиентите си я овкусяват има сол, олио, зехтин, оцет, които каквото си иска. Другия вариант в които има печена чушка, люта чушка и аз съм добавил и печен на скарата стар лук, сме кръстили “Селска салата”, която във различните си вариации взема да добива вече популярност.

Съставки

домати,краставици,чушки,лук,сирене,магданоз

Сподели

Няма коментари

Може да сте първия, който да остави коментар.

Вашият коментар