Адрес: София 1000, жк. Младост 2, ул. Св. Киприян 10
Телефони: 02/974 60 10, 0896 67 48 06
  • 200гр. 2,89лв.

Не винаги историята е това което е…Много често тя е това което искат историците. Та аз не съм се родил готвач. Завърших за машинен инженер. Работих си като, началник цех в една леярна, ама дойде демокрацията. Затвориха леярната и аз отидох на пътя. Записах курсове за готвач, по принуда за да мога да отида на борсата и така намерих призванието си. Едно време в годините на прехода животът в кухните в големите ресторанти не бе това което си го представяте. За около година две бях патрулиращ готвач и преминавах от едно място на друго, преди да си намеря мястото и да се спра. Не съжалявам за гастролите си защото в този си период от живота аз научих много или по-точно бе да кажа откраднах. И вкусих от нещата на различни начини на приготвяне на храна. Трупах опит. Много правилно бе тогава в годините на преход да се краде занаят. Главните готвачи от където преминавах се държаха на дистанция. Стояха на една маса или решаваха кръстословици или си пиеха ракията. Повечето от тях бяха назначени по шуробажанащина. Минавал съм през всякакви мизерии и съм попадал в най-различни ситуации. Случвало ми се е всички готвачи от кухнята да бъдат изгонени, защото въпросния главен готвач, щял да готви Пейпар стек на братовчед си-известна столична мутра и никой не трябва да го гледа как се прави. Колко тъпо изглежда всичко това…Добрия готвач не трябва да има тайни. Би трябвало да работи в кухнята заедно с всички и да бъде за пример. Има няколко неща в моите рецепти, които аз не съм заимствал от никъде. Сам съм се сблъсквал с дадената рецепта за да го направя с същия вкус както в детските ми спомени. Едно от тях е тестото за бабината питка. Израснах с подобни питки в Трявна. Но не че моята баба ми ги е правила. Кръстих ги бабини ей така защото си изглеждаха домашни и нямаше никъде в София подобни питки. Така си и тръгнаха те и си останаха с това име, като че ли много им приляга. Като казах израснах не е точно защото съм бил четвърти-пети клас когато за първи път ядох такава питка. Правеха ги в ресторантите в Трявна. Спомням си, че нарочно трима-четирима приятели си обличахме най-новите дрехи събирахме си стотинките и се качвахме в ресторанта на „Хижата” или на другия баир на „Чучура” за да си поръчаме по половинка питка с лимонада. Толкова се удивлявахме от вкуса и, особено с шарената сол която ни даваха безплатно. Не знам точно кой бе създателя и от кой ресторант или механа в Трявна са тръгнали, но по късно на пазара в Трявна се отвори една кебапчийница, но освен кебапчетата се продаваха едни домашни наденички обвити с подобна половинка питка. Те толкова се харесваха от хората, че постепенно спряха да продават кебапчета и оставиха само наденичките със питките. Майстора се казваше Дядо Раьо. Колкото и да ме е срам, трябва да призная, че тестото което съм се мъчил през всичките тея години да нагодя спрямо детските ми представи е на дядо. И бабината питка е всъщност питката на дядо Раьо. И сега в Трявна на много места правят питки. Да ме извиняват колегите, но и питките и пърленките са с обикновено маяно тесто и с нищо не впечатляват. Но все пак с ръка на сърцето трябва да призная, че на едно място ядохме по-вкусна от нашата питка. Ефо също казва, че в една механа в Триград до Ягодинската пещера са яли по вкусни пърленки от нашите. Ще се радвам тази рецепта да възбуди интереса на колегите готвачи и бабините питки на станат част от българското механджийско меню. Трябва да кажа, да не прозвучи самонадеяно, че аз нямам нищо общо с откриването на соденото тесто. През 1863г. Белгийския химик Ернест Солвей патентова метод за производство на сода. В началото на 20 век содата намира голямо приложение в българската кухня. Тя идва с новите модерни кексове, реванета, пандишпани и торти. Тогава някъде пристига и може би от Франция рецептата за содено тесто. Така че аз”не съм открил Америка”, а просто съм преоткрил за себе си тестото сравнимо с детските ми представи за вкусове. Правил съм да не казвам хиляди опити до като го получа. Но в крайна сметка най-простото се оказва най-правилно. Ето я рецептата няма нищо сложно в нея, и не съм спестил нищо за себе си. С най-простото содено тесто стават най-вкусните бабини питки.: В 700гр.- брашно сипваме една чаена лъжичка сол и още една захар. Чукваме едно яйце. Отделно вземаме една кофичка кисело мляко и в нея сипваме също чаена лъжичка сода бикарбонат. Разбъркваме млякото. То започва да се надига и да кипи от содата. Отделя се въглероден окис. Същото става и при маяното тесто, но там имаме жива закваска от дрожди( миниатюрни едноклетъчни гъбички), които при своето размножаване също отделят въглероден окис и хляба се надига. Сипваме го при брашното и започваме да месим. Трябва да получим меко тесто, което да е пухкаво и да не лепне по ръцете. Обикновено накрая са нужни още лъжица-две брашно. Много зависи от плътността на млякото. Ето това е всичката философия. Вземате чиста найлонова кесийка сипвате малко олио в нея, взимате цялото тесто пакетирате и го мятате в хладилника. Не е много трайно в този му вид може да го съхранявате три дни, после потъмнява и започва да лепне, на вкус става леко киселко. От соденото тесто могат да се правят хиляди работи. Милинки, тутманици, баници, стават много хубави бухтички и мекички в тиганчето с олио. И най-вече Бабините питки и пърленки. Много важно условие при тези последните е да се слагат в студена фурна или скара, за да имат време да пухнат. Фурната се наглася на 200 градуса, но след като ги достигне се намаля на 170-180. Изпича се за десетина минути от едната страна, после още три-четири от другата. Това със сиренето вътре в бабината питка е моя приумица и не сте длъжни да го слагате. Е това е всичкото. Да ви е сладко..!

Съставки

содено тесто и сирене

Сподели

Няма коментари

Може да сте първия, който да остави коментар.

Вашият коментар